115 години археология в Горна Оряховица отбелязваме през 2026 г. А защо избрахме днешната дата, за да разкажем за това? Защото от 55 години насам 14 февруари е не само денят на Трифон Зарезан и на свети Валентин, но и на археолога. Професионалният празник на тези, които разкриват историята чрез своите разкопки, е въведен в България през 1971 г. по решение на БАН. И никак не е случайно, че денят съвпада с празника на виното и любовта, шегуват се някои археолози.
Първото археологическо проучване в Горна Оряховица прави не някой друга, а бащата на българската археология Карел Вацлав Шкорпил. През 1910 г. в Известията на Българското археологическо дружество в София той публикува „План на старата българска столица Велико Търново“, където има специално място за крепостта край Горна Оряховица и околностите, включително е публикуван първият план на археологическия обект, наричан от Шкорпил „Калето – Пещерите“.
Още по-рано лясковчанинът Моско Москов също публикува свое проучване за миналото на Горна Оряховица, направено след като са намерени останките на манастира „Св. Илия“. През 1908 г. той пише статията „Новоразкопан монастир край Горна Оряховица“, излязла в „Ден“, август 1908 г. Москов е първият, който лансира предположението, че в горнооряховския манастир е бил заточен цар Борил след свалянето му от власт през 1018 г.
Много години Горна Оряховица остава встрани от интереса на археолозите, но не и на местните краеведи, които със страст събират старини. През 60-те години, когато се устройва музейна сбирка към Читалище „Напредък“, а и по-късно, когато е създаден Историческият музей, ентусиасти като Йордан Димитров и Илия Константинов правят обходи и събират всичко, което би могло да представлява интерес на науката. Така във фонда на Музея попада най-ранната находка в експозицията – каменни тежести за стан от VI хил. пр. Хр., открити при строежа на водопровод в местността Чурукувец. Лапидариумът на Музея изцяло е попълнен с находки от времето на Димитров и Константинов.
В началото на 70-те години археолозите Петър Станев от Музея във Велико Търново и Васил Николов, все още студент по онова време, правят сондажни проучвания на най-ранното неолитно селище, регистрирано в Горна Оряховица. Открито е в местността „Блатото“ при строежа на Супера до Гимназията. Селището е от късния неолит, VI хилядолетие преди Хр., а всички намерени артефакти се намират в РИМ – В. Търново.
Едва в средата на 80-те години започват редовни разкопки на крепостта Ряховец. На крепостта и в подградията работят археолозите Иван Бъчваров, Йордан Алексиев, Хитко Вачев, Павлина Владкова. Редовните проучвания продължават до 1991 г.
След четвърт век пауза археолозите се завръщат в Горна Оряховица с проучванията на екипа, ръководен от Илиян Петракиев и Мая Иванова и с консултант Хитко Вачев, който работи и досега. Откритото за тези 10 години все още можете да видите в изложбата, подредена в залите на Исторически музей – Горна Оряховица.
Има шега, която обаче не е далеч от истината, че в Горна Оряховица има най-много археолози на глава от населението. Средно по трима студенти от града е имало във всеки випуск само на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ доскоро. Много от завършилите не работят професията, но други пък са оставили трайно име в науката.
Достатъчно е да споменем само академик Васил Николов, проф. д-р Хитко Вачев, д-р Иван Бъчваров (и тримата са почетни граждани на Горна Оряховица), доц. д-р Стефан Чохаджиев, Александър Чохаджиев, доц. д-р Евгени Дерменджиев, Мая Иванова и много други, които работят в цялата страна. Не можем да споменем всички, но няма да пропуснем Йоана Катрева, която е от последното поколение археолози и тръгна към науката от единствената по рода си в България Археологическа школа на Ряховец.
Възползваме се от този разказ, за да честитим празника на всички археолози. Желаем ви много находки, които задават въпроси, но и дават отговори. И нека идват млади археолози, които ще търсят отговори на въпросите, които днес остават загадка.
Източник: Исторически музей - Горна Оряховица
--700.jpg)
--300.jpg)
