На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник Св. четиридесет мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата се сваля и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците се изработват задължително от два пресукани конеца – червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, а в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е знак за красота, а червеното е цвят на жизнеността, здравето и любовта, на победата, живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато ханът преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец, след което пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича „мърцишор” и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна. Обичаят се пази и в съседните страни, където са се преселвали българи през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят големи общности от етнически българи.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен на целия Балкански полуостров. През 2017 г. той е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Република Северна Македония. От българска страна ключово участие в подготовката на кандидатурата взе проф. д-р Албена Георгиева – изтъкнат експерт от Института за етнология, етнография и фолклористика с Етнографски музей към БАН.
Интересни са и местните обичаи у нас, свързани с мартениците. В района на Разград сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, „за да разсмее Баба Марта”. В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките и по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
