Петролът падна под 100 долара за барел, у нас дизелът стигна 1.60 евро за литър

Скоро може да се стигне и до изплащането на компенсация от 20 евро месечно

Цената на суровия петрол падна с 10 процента на световните борси след изявлението на Доналд Тръмп, че американският ултиматум към Иран се удължава с пет дни. От Външното ни министерство призоваха всички българи от страните, засегнати от конфликта в Близкия изток, да напуснат региона незабавно. В същото време у нас цените на колонките на бензиностанциите продължават да растат, макар и бавно. Дизелът вече достигна 1.60 евро за литър. Това означава, че скоро може да се стигне и до изплащането на компенсация от 20 евро месечно за хората с доходи до два пъти линията на бедност.

Последните два дни увеличение на колонките у нас почти не е имало. Това обаче не се дължи на днешния спад в цената на суровия петрол, а на ниското потребление заради високите цени на колонката.

„В момента всеки зарежда само колкото минимално му трябва да си свърши работата, да си закара децата на детска градина или на ясли. Има бензиностанции, които са с 40 до 50 процента по-малко оборот”, заяви председателят на Сдружението на малките търговци на горива Николай Николов.

За да предотврати повишение при транспортните услуги, които после да се пренесат към други стоки и услуги, държавата вероятно няма да вдигне тол таксите. „Приходът, който бюджетът очакваше от увеличението на тол таксите, е в рамките на 60 милиона евро до края на годината. Предложението ни е тези 60 милиона да останат за бизнеса, за да не ги натоварваме и с този разход”, подчерта служебният министър на финансите Георги Клисурски.

Ако държавата успее достатъчно добре да маневрира с мерките, които приема против прекомерно поскъпване, и горивата се задържат на около 1.60 евро за литър - Финансовото министерство не очаква драстично поскъпване в други сектори. „Ако продължат да растат, тогава на първо място се увеличават транспортните услуги, след това някои основни хранителни стоки”, подчерта Клисурски.

За да се пресече потенциален инфлационен натиск, държавата може да въведе компенсации за бизнеса, ако се увеличи и цената на тока, която също вдига инфлацията.

„Компенсират се бизнесите, но тези, които произвеждат електроенергия на свръх високи цени и правят свръх високи приходи, допринасят във Фонда за сигурност на електроенергийната система. С тези средства се компенсира бизнесът. Тоест няма нужда бюджетът да вади от собствения си джоб”, обясни финансовият министър.

Докато обаче войната в Залива не спре, всяко политическо послание или удар по енергийна инфраструктура може да обърне положителната тенденция с поевтиняването на петрола днес в негативна.

„Проблемът продължава да бъде това, че има война. Докато тя не приключи, ще останем в този ценови диапазон между 88 до 120 долара за барел. Ако добрите сигнали прекъснат в един момент и се види, че няма изход от ситуацията и войната продължи по-дълго от очакваното, цената може да тръгне нагоре”, заяви енергийният експерт от Център за изследване на демокрацията Цветомир Николов.