ВТАС потвърди мярката за неотклонение „задържане под стража“ за подсъдимия по делото „Сияна“
Със свое определение по ВЧНД №158/2026 г., състав на Апелативен съд – Велико Търново потвърди определение №323/14.05.2026, постановено по НОХД №410/2025 г. (делото „Сияна“) по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Г. Б. А. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.
Делото в Апелативен съд – Велико Търново е образувано на основание въззивна частна жалба от защитника на подсъдимия срещу определението на ОС-Плевен.
Съставът на въззивния съд намира, че и към настоящия момент, наличните доказателства не разколебават обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към деянието, за което е предаден на съд. Не са налице нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката му е по-лека такава, до който извод е достигнал и първостепенния съд. Не може да се приеме и че е отпаднала реалната опасност обвиняемият да се укрие, тъй като е предаден на съд за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, с предвидена висока наказателна санкция от законодателя, като именно тежестта на предвиденото наказание би могло да го мотивира да се укрие с цел избягване на евентуална наказателна репресия. Реалната опасност да извърши престъпление се извлича от значително завишената обществена опасност на самото престъпно деяние, както и от завишената обществена опасност на подсъдимия – независимо, че е със статут на неосъждано лице, то от събраните доказателства се установява, че същият е санкциониран нееднократно по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП, свързани с превишаване на скорост, както и двукратното му осъждане в миналото за престъпно деяние по чл. 343в, ал. 1 от НК.
Съставът на Апелативен съд – Велико Търново също така приема, че задържането на подсъдимия не може да бъде определено като продължително или такова извън разумния срок, като ритмичното отлагане на делото сочи, че съдебната фаза на процеса се развива с необходимата бързина, активност и в разумни срокове, съобразно изискуемостта на чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 22 от НПК и на този етап от развитието на наказателното производство, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е адекватна и съответна на целите, заложени в чл. 56 ал. 3 и чл. 57 от НПК и същите не биха могли да бъдат постигнати с по-лека такава.
Определението на Апелативен съд – Велико Търново е окончателно и не подлежи на обжалване.
