Страшен пожар унищожава голяма част от търговския център на Горна Оряховица точно преди 160 години. За една нощ са изпепелени 130 дюкяна и 5 къщи, а пострадали са най-видните търговци на градчето (тогава всъщност Оряховица още е село).
За бедствието научаваме от писмото на учителя Христо Ив. Панов до негов приятел в Елена (оригиналът се съхранява в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"). Писмото е от 16 юли 1866 г., самият пожар вероятно е станал на 14 юли през нощта. От описанието на Панов разбираме, че огънят е лумнал около 7 часа през нощта (османското броене на часовете започва от залеза на слънцето и през юли 7 часа по нашите ширини е около 3 часа след полунощ).
Първо пламва един бакалски дюкян насред чаршията, а понеже духал силен вятър, огънят бързо се разраства и обхваща целия пазар. Изгарят „до дъно“ 130 дюкяна заедно със стоката в тях. На пепел е и „сахатят“ (градският часовник), а малко останало и училището да изгори. Изгарят терзийски, абаджийски, папукчийски дюкяни, както и този, от който са си купували тютюн, отбелязва авторът на писмото.
„Страшно и чудно нещо беше като горяха и като гледахме, че не се угасят, голям страх ни облада, споради дето духаше. Сега представете си колко жалостно стана за наша Оряховица, които дюгени дето изгоряха бяха сърцето на пазаря и бяха [на] най-честни и почитани търговци. Сега стана убийство за тях“, коментира учителят Христо Панов.
Унищожителните пожари не били голяма рядкост в тогавашните селища, изградени с много дървен материал. Това се отнася и за Горна Оряховица, която преживява и други подобни бедствия през XIX век (как е изглеждало тогава селището виждате от скицата на Феликс Каниц, направена няколко години след големия пожар). И те накарали хората сами да организират някаква пожарна защита.
Още преди Освобождението общинската управа купува дървени бъчонки за пренасяне на вода, които да се използват за гасене на пожари. Това, разбира се, не било ефективно при бедствия като описаното през 1866 г., но било началото.
След Освобождението се сформира и първата регламентирана пожарникарска команда от доброволци. Те също разчитали повече на ентусиазъм, отколкото на техника.
Първият специализиран пожарен автомобил купуват чехите, които строят Захарната фабрика (на снимките ви показваме пожарната команда на фабриката).
Малко по-късно в града е построена първата сграда на пожарната. Намирала се е в района на Сър пазар, където днес е Ветеринарната лечебница, за да ползват водата от дерето.
Оказва се, че мястото не е много удачно. Улицата била тясна и трябвало много маневри, за да излезе колата на пожарникарите.
Преди 100 години е решено да се направи нова пожарна служба. Тогава пожарникарите вече не са доброволци, а са на служба. Горнооряховската команда е от 10 души – един командир и девет огнеборци и шофьори. Те разполагат с един специализиран пожарен автомобил Magerus и две конни помпи. За строежа е избрано място до новия път за Гарата, срещу тогавашното игрище „Юнак“. На мястото на игрището днес се намира ПГЕЕ „М. В. Ломоносов“, а Пожарната служба си е все на това място вече близо 100 години. На последната снимка виждате новопостроената пожарна в края на 30-те години на XX век.
Текст и снимки: Исторически музей - Горна Оряховица
--700.webp)
--300.webp)
