Преди 90 години се поставя началото на обществения автомобилен транспорт в Горна Оряховица. Първата автобусна линия свързва града с Търново, а две години по-късно имаме и градски „отобуси“.
Роденият в Лясковец Моско Байчев първи започва да извършва превози от Горна Оряховица до Търново със 7-местен „Форд“ през 1936 г. Предишната година в Горна Оряховица е създадена Автомобилна транспортна кооперация „Стрела“, която организира редовната автобусна връзка със старата столица. Тя имала представителен офис в Търново, в района на днешния хотел „Янтра“, а в началото се пътувало през Самоводене. В Горна Оряховица автобусите спирали отстрани на Читалището.
През 1936 г. в Горна Оряховица е създадено и командитно дружество „Омнибусни съобщения „Сигурност“ – Стойчев & Сие“. Собственикът му Сава Арнаудов започва бизнеса си с таксита, но започва да организира и автобусни превози. По онова време автобусите били наричани отобуси или омнибуси.
Двете фирми не само извършвали превоз до Търново, но поели и първата градска линия в Горна Оряховица. Това станало през 1938 г., почти година преди в Търново да пуснат своя първи автобус.
Идеята за отдаване на линията Гара Горна Оряховица – Гимназията (тогава тя е в района на днешната Болница) е обявена от Общината през октомври 1937 г. В края на същия месец на заседание на Засилената градска управа на Горнооряховска община са докладвани заявления на двете фирми „Стрела“ и „Сигурност“, които предложили да поемат градския транспорт. След заседанието общинското ръководство изпраща молба до Главната дирекция на железниците и пристанищата за разрешение да уреди и експлоатира свой транспорт с отобуси. В началото на следващата година Министерството на благоустройството утвърждава протокола на Общината за уреждане на автомобилна рейсова служба в чертите на града. На 26 юли 1938 г. е проведен търг за превоз на пътници в района на Горнооряховска градска община, а няколко месеца по-късно е уредена градската отобусна служба.
Според поемните условия за търга по линията трябвало да има 10 спирки – пред старата Гимназия; до пресечката на улиците „Пирот“ и „Отец Паисий“; до Халите; на Площада до сладкарницата на братя Цвяткови; до Прогимназията на ул. „Цар Освободител“ (днес СУ „Вичо Грънчаров“); до Юнашкото игрище (сега ПГЕЕ); до новата Гимназия (днес СУ „Г. Измирлиев“); до пътеката за Гарата; пред фабрика „Колдъс“ и на площада пред Гаровото здание. Трябвало да има по 7 курса дневно от 5 до 23 часа. Децата до училищна възраст пътуват безплатно, билетът за учащи, войници и студенти е 2 лв., а за граждани – 4 лв. за целия маршрут (2 лв. от Гимназията до игрище „Юнак“).
Много високи са изискванията и към „отобусите“, които трябва да имат поне 20 седящи места, да са с „приятна външна форма и еднакъв цвят“. Особено важно е да са винаги в изправност и да не се позволява движение на коли и с най-малък дефект.
Кооперация „Стрела“, командитно дружество „Сигурност“, а и други частни превозвачи, изпълняват обществените превози в общината до края на 40-те години, когато дейността е одържавена и е създадено предприятието „Комунален транспорт“.
На снимките виждате първите отобуси, както и някои от пионерите на автомобилното движение в Горна Оряховица, сред които е Моско Байчев. Автомобилистите са имали свое дружество през 30-те и 40-те години на XX век с осветено дружествено знаме, с което са дефилирали на чествания и манифестации.
Информация и снимки: Исотрически музей - Горна Оряховица
