Как България се утвърждава като свободна, силна и единна държава на картата на Европа
На 22 септември България празнува Деня на Независимостта. През 1908 г. страната ни непоколебимо затвърждава своето място в Европа. До това обаче се стига благодарение на продължителните усилия на българската дипломация и уменията на политическия елит да се възползва от благоприятната международна обстановка, за да се постигне заветната мечта. Безспорните успехи, които страната ни постига в своето икономическо и културно развитие, също са от огромно значение, за да се стигне до тази дата.
22 септември 1908 година завинаги остава в нашата история като ключов момент в утвърждаването на държавността. Българският народ и политическият елит преминават през дълъг път на борба за свобода, обединение, утвърждаване на страната ни и издигане на нейния авторитет в Европа.
Успешните военни действия на руската армия и българското опълчение от 1877 и 1878 година принуждават Османската империя да признае поражението си. Така на 3 март 1878 г. в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор. Според него българската държава е възстановена на територия, обхващаща близо 180 000 кв. км площ. Той обаче е ревизиран и така на 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор, който разпокъсва страната ни. Северна България, без Северна Добруджа, и Софийският санджак образуват Българско княжество. Неговата територия е 63 752 кв. км. Южна България под името Източна Румелия е обособена като автономна област под върховната военна и административна власт на султана. Югозападните български земи - Македония, Беломорска Тракия и Одринско, са върнати на Турция. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а към Сърбия освен Нишкият санджак (както е и по Санстефанския договор) се добавят Пиротско и Вранско.
Българският народ е покрусен от решенията в Берлин и през следващите десетилетия основната цел на политическия елит става обединението на всички българи в една държава. Първата крачка е направена през 1885 г., когато след блестящо проведена акция е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия - на 6 септември. Страната обаче остава васално княжество на Османската империя, което се превръща в една от основните пречки за довършването на започнатото обединително дело.
След Съединението през 1885 г. България започва да се развива с удивителни темпове. Възходът на младата държава е всестранен – и в областта на икономиката, и на образованието, и на културата, и на военното дело. Целият този възход ярко контрастира с международния статут на държавата.
Така независимостта се превръща в основна и водеща цел на държавниците и на княз Фердинанд. Първите опити в тази посока са направени през 1897 година още по време на управлението на Константин Стоилов.
В началото на 1908 година князът поставя на власт правителството на Демократическата партия начело с Александър Малинов.
През юли избухва младотурската революция. На този фон българският дипломатически представител в Цариград Иван Ст. Гешов предлага да се провъзгласи независимостта. Самият той не е поканен от османските власти по време на празненствата по случай рождения ден на султана. Това е останалият в историята като "инцидент Гешов". Обстановката се нажежава и се стига до отзоваването на Гешов. Малинов смята, че случаят може да се използва като добър повод за активно повдигане на въпроса за независимостта.
Снимка: Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев
Междувременно на 6 септември избухват масови стачки в Източните железници, които са на българска територия, но формално са собственост на Османската империя. За да избегне големи загуби, компанията на Източните железници моли София да осигури нормалното обслужване на линиите. Българското правителство се възползва от създалата се ситуация и завзема железниците. По това време министър е Андрей Ляпчев, който има ключова роля в тези събития.
На 10 септември се провежда среща на българския княз с император Франц Йосиф в Будапеща, на която Фердинанд е приет като независим владетел.
Фердинанд изразява недоволство пред Малинов и Ляпчев от завземането на железниците, опасявайки се че това би могло да отблъсне Австро-Унгария. След дълги дискусии князът се съгласява, че единственият изход от създалата се ситуация е обявяването на независимост. Русия на свой ред съветва българите да изчакат първо Австро-Унгария да анексира Босна и Херцеговина и чак след това Петербург ще предложи подкрепата си на София.
На 16 септември е взето решение в Министерски съвет независимостта на България да бъде обявена на 21 септември 1908 г. За дата е определен 21 септември 1908 година. Това е провокирано от опасенията за колективни действия на Великите сили спрямо България, особено имайки предвид споровете по въпроса за железниците, и така да попречат на плановете. На Фердинанд, който по това време е във Виена, е съобщено бързо да се завърне в страната. Така на 21 септември князът слиза на дунавския бряг при Русе, където е посрещнат от правителството.
Снимка: БГНЕС
На следващия ден - 22 септември, в църквата "Св. Четиредесет мъченици" в Старопрестолния Велико Търново тържествено е обявена Независимостта на България.
Там, в присъствието на министрите, пред събралото се множество, царят прочита предварително съставения от министър-председателя Александър Малинов манифест.
"Манифест за провъзгласяване независимостта на България
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 година във Велико Търново
„По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги – бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!“
Целият български народ ликува. България вече е независимо царство, а Фердинанд получава титлата цар.
Вестта бързо достига до всички краища на страната, където се провеждат радостни шествия. Актът от 22 септември превръща България в пълноправен член на международната общност, а освен това дава надежда за постигането на националното обединение.
Тодор Хлебаров, един от присъствалите на историческото събитие, разказва: „… при дълбока тишина Н. В. извади изпод мундиря си една хартия – ръкопис и спокойно с тих и бавен тон тъкмо в 12 часа прочете следния подписан от него саморъчно и приподписан от всички министри манифест… Всички присъстващи останаха приковани на местата си – всички гледаха втренчено и като че ли светкавичен огън ги бе сковал, та останаха дълго време неподвижни… Издигането на Княжество България в независимо царство напомня за средновековното й величие, което прелетя вековете на бездържавност и възвърна смелите надежди за бляскаво бъдеще“.
Отслужен е молебен в църквата „Св. 40 мъченици“ и след това в старата митрополитска църква „Св. св. апостоли Петър и Павел“. След него князът, министрите и местната власт се отправят за историческата местност Царевец, където Александър Малинов пред многохилядно множество прочита отново Манифеста.
Машинописен препис на документа е направен същия ден – на 22 септември. От него се отпечатват екземпляри в търновската печатница „Ренесанс“ и се разпространяват в цялата страна.
По-късно живописецът и декоратор Харалампи Тачев изписва художествено документа на пергамент. В писмо до министър-председателя Александър Малинов художникът изтъква: „Относно написания манифест върху пергаментова кожа съм се постарал всячески да го изработя както трябва. Самият текст е написан с едри букви от национален съвременен стил, като съм декорирал особено заглавните букви на собствените имена, важните пасажи и др. по образеца на старите ни ръкописи… Долу на самия пергамент са прикрепени чрез сърмен шарен шнур в особени форми печатите на 8-те министерства". Документът е богато орнаментиран с растителни мотиви, извити линии, плетеници, корона и герб на Царство България. Изписани са годините на създаване на българската държава, основаване на Втората българска държава, датата и годината на обявяване на Независимостта. Манифестът се съхранява в Централния държавен архив, поставен в специално изработен сребърен тубус и дървено резбовано ковчеже с метален обков.
След обявяването на Независимостта българският политически елит насочва вниманието си към международното признание на акта. Най-засегнатата страна е Османската империя, която се интересува от размера на обезщетението, което България трябва да плати за дължимия румелийски данък. С руско посредничество този въпрос е решен, при това възможно най-благоприятно. На практика България не заплаща нищо на Османската империя, поради причината, че Русия се съгласява да опрости 125 милиона лева от контрибуциите, които турците трябва да изплатят на Петербург по Освободителната война. България обаче трябва да изплати тези суми на Русия чрез сключването на заем от 82 милиона лева с лихва от 4,75%, за срок от 75 години без никакви гаранции или контрол. Така се решава проблемът с недоволството на Високата порта. Останалите въпроси между България и Османската империя и България и компанията на Източните железници от друга се уреждат с отделни договори. Великите сили признават официално независимостта чак след 6 април 1909 година.
Обявяването на независимостта е едно от най-големите постижения в историята на родната ни дипломация. С него на страната се премахват ограничителните клаузи на Берлинския договор. България става суверенна държава и равностоен партньор на останалите европейски страни.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
