Лекция на тема „Психосоматика на бременността и раждането“ бе представена пред акушерки в болницата в Горна Оряховица. Инициативата е на фондация „УомънЪп“, чиято основна дейност е свързана с правата на бременните и раждащи жени в България.
Лекторът Биляна Котева, психотерапевт и обучител, има опит в проблематиката в периода на бременността, раждането и следродилните трудности.
Основните акценти, които тя представи, бяха свързани с психологическата подготовка на бременните и родилките и съществената роля на медицинските екипи в това важно житейско преживяване. Биляна Котева разгледа аспектите на промяната и адаптацията на жените по време на етапите през бременността и родилния и следродилни процеси - защитните механизми, които развива по време на бременността, семейната динамика и средата, която се подготвя и приема новия член на семейството. Котева обясни и значението на равния старт при бременните, като подчерта, че е от значение за психологическото преживяване дали една бременност е дълго чакана, дали е непланирана или се е случила с лекота.
Специално внимание бе отделено и на отговорността в болницата, която се разпределя между пациента и екипа, който води раждането и се грижи за родилките. Тя обясни защо отговорността следва да е споделена и че резултатът е много по-ефективен, когато пациентът е осъзнат, направил своя информиран избор и сътрудничи на екипа, отколкото, когато е пасивен участник и отказва да поеме отговорност при получаването на медицинската услуга. Тогава е налице т.нар. „конфликтна отговорност“. Котева разгледа подробно и ролята на комуникацията между пациентките и акушерските екипи и въпросите, които касаят болката и тревожността. Ролята на акушери и лекари при комуникацията и „чуваемостта“ е съществена– дали те изслушват, за да те разберат и успокоят, или, за да те критикуват. „Всички раждания си приличат по етапите, през които преминават и се различават по способността на всяка жена как преживява загубата на контрол“, подчерта още лекторката.
Присъстващите споделиха случаи на проблемни ситуации в работата си, както и че много често представители на проверяващи органи използват като индикатори само писмени отчети и резултати, а не обратна връзка с пациентите за удовлетвореност, за да оценят дейността на екипите.
