На 26 октомври Българската православна църква почита свети великомъченик Димитрий Мироточиви
На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на свети великомъченик Димитрий Мироточиви и преподобна Димитра Доростолска. Според народните поверия на Димитровден небето се отваря, а свети Димитър изсипва първия сняг и поставя началото на зимата.
„Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото”, гласи старата народна пословица. Вярва се, че от бялата брада на светеца падат първите снежинки, а в полунощ срещу празника небето се отваря за молитви.
Свети Димитър е роден през III век в Солун. След смъртта на баща си той заема поста управител на града. Заради откритото изповядване и защита на християнската вяра обаче е хвърлен в тъмница и прободен с копия на 26 октомври 306 година. По-късно е провъзгласен за мъченик, а жителите на Солун го почитат като свой небесен закрилник. Днес мощите му се съхраняват в прочутата базилика „Свети Димитър” в Солун, където всяка година се стичат поклонници от цял свят.
В традиционния български календар денят е известен още като Митровден или Разпус. На този ден е приключвала земеделската година и работата на наетите през лятото овчари, говедари и ратаи, а стопаните са се разплащали с тях и са договаряли условията за следващия сезон.
С празника са свързани и множество метеорологични и обредни поверия. В някои старопланински райони се спазва обичаят на полазването – вярва се, че ако първият гост в дома е добър и заможен човек, годината ще бъде здрава и плодородна. Според друго поверие, ако в нощта срещу Димитровден луната е пълна, кошерите ще преливат от мед и реколтата ще е богата.
Димитровден традиционно дава старт и на сезона на годежите и сватбите. По обичай на празничната трапеза се поднасят курбан от овче месо, яхния от петел, обредна пита с ябълки и сезонни зеленчукови ястия.
Празникът заема ключово място и в българската държавна история. На 26 октомври 1185 година, в деня на храмовия празник на църквата „Свети Димитър“ в Търново, братята Асен и Петър обявяват началото на въстанието срещу византийското владичество, което довежда до възстановяването на българската държава и създаването на Второто българско царство.
В храмовете в цялата страна се отслужват тържествени литургии, а имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Митко, Димана и всички, носещи производни имена.
